Покажи ми как назъбен е пътя, по който стремглаво се стремим, къде са озлобените апаши, цяла армия от дим.
Стъпките изтриват ни с бледосива креда, тътнещия звук на глупостта.
Предпази ни от крайпътните окопи, скрили коловете от памук, обвити в тънък слой тъга от гъстата мъгла на самотата. Единствено надвесили се над пътеката, клоните от жив метал, пробождат дробовете ми с взора си и оставят само миризмата на опожарен идеал.