Разхождайки се из централните софийски улици, поемам по пътя на трамвая. Съпроводена от тракащия му звук, стигам до периферните части на града. Шумът от трафика постепенно намалява, намалява и броят на хората, с които се разминавам. Става по-тихо, по-спокойно. Заобикалящите ме сгради растат във височина, но освобождават и повече място за растителност. Денят е есенен. Вече няма помен от зелените листа по дърветата, няма ги техните зелени корони, внасящи природна свежест в мястото. Архитектурата е „разкрита“. Но изглежда някак по-сива, по-мрачна, по-неприветлива. Тук там се забелязват някой нов стъклен балкон, някоя пъстра стена, някой цветен навес, разнообразяващи средата и напомнящи, че градът живее...